НСТС подкрепи данъчните промени, но не и размерът на МРЗ

Националният съвет за тристранно сътрудничество подкрепи предложените данъчни промени за 2027 г., но заседанието показа различия между синдикатите и работодателите по част от мерките и по размера на минималната работна заплата.

Пакетът на Министерството на финансите обхваща изменения в осем данъчни закона. Сред предложенията са по-високи данъчни облекчения за деца и ново облекчение за „детско развитие“, което ще покрива разходи за образователни и спортни дейности. Предвидените размери са 5000 евро за едно дете, 10 000 евро за две деца и 15 000 евро за три и повече деца.

Предлага се и поетапно увеличаване на прага за задължителна регистрация по ДДС. От 1 януари 2027 г. той трябва да нарасне от 51 130 на 60 000 евро, през 2028 г. да достигне 70 000 евро, а през 2029 г. – 75 000 евро.

Различия за данъка върху свръхпечалбите

Сред останалите мерки е въвеждането на акциз за мощните автомобили. При хибридите ще се отчита само мощността на двигателя с вътрешно горене, а електромобилите няма да бъдат облагани с този акциз. Предвижда се и актуализиране на глобите и имуществените санкции в данъчните закони.

Българската стопанска камара подкрепя облекченията за физически лица, деца и деца с увреждания, както и по-високия праг за регистрация по ДДС. Организацията обаче се противопоставя на предложението за данък върху свръхпечалбите от 33%.

„Това, което не можем да подкрепим, е предложението за въвеждане на данък върху свръхпечалбите в размер на 33%“, заяви зам.-председателят и главен финансов директор на БСК Станислав Попдончев.

Предложена е минимална заплата от 660 евро

НСТС обсъди и проект на постановление на Министерския съвет за минимална работна заплата от 660 евро от 1 януари 2027 г. Предложението е за осемчасов работен ден и петдневна работна седмица. Минималната часова ставка трябва да стане 3,98 евро.

Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова посочи, че увеличението е с 39,80 евро, или 6,4%, спрямо сегашния размер. По думите ѝ то ще повиши доходите на около 462 000 работещи и надхвърля годишната инфлация от 5,7%.

КТ „Подкрепа“ не подкрепи механизма за определяне на минималната работна заплата и заяви резерви към предложения размер от 660 евро. Вицепрезидентът на синдиката Иоанис Партениотис каза, че сумата оставя българските работници сред последните в европейските класации.

На противоположна позиция застана БСК. Според Станислав Попдончев размерът е определен по договорения механизъм, а увеличението покрива ръста на инфлацията. Той посочи и че ефектът от минималната заплата е различен за предприятията в регионите с по-ниска икономическа активност.

Следва разглеждане от Министерския съвет

Финансовият министър Гълъб Донев заяви, че бюджетният дефицит за 2025 г. е 4% от БВП според данни, публикувани от Евростат.

„Затова днес са необходими реалистично бюджетно планиране и финансова дисциплина, за да възстановим устойчивостта на публичните финанси“, подчерта Донев.

Проектите за промени в данъчните закони предстои да бъдат разгледани от Министерския съвет, след което могат да бъдат внесени за обсъждане и гласуване в Народното събрание. Същата процедура предстои и за постановлението за минималната работна заплата.